Биоразнообразие

Експерти на РИОСВ – Русе стартираха поредица от срещи със собственици на земи и ползватели на обекти в защитените територии и зони от Натура 2000 в трите области с цел повишаване на обществената информираност към риска от пожари. 

Най-честите причини за възникналите пожари са палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици, пасища и др. Освен материални, пожарите нанасят щети и на биологичното разнообразие - загуба на животински и растителни видове, унищожаване на големи площи от горския фонд и др. Такива примери са възникналите пожари на територията на Защитена местност „Калимок - Бръшлен“ и защитените зони от Натура 2000 - ЗЗ BG0002030 „Комплекс Калимок“ и BG0000377 „Калимок-Бръшлен“, както и ЗЗ „Рибарници Мечка“. Тези територии обикновено са обширни и труднодостъпни за контрол и гасене на пожари, както и за установяване на причинителите им. За всички случаи на пожари в защитени територии и зони е сезирана съответната окръжна прокуратура.

В националното законодателство са предвидени строги санкции за извършителите. За физическите лица глобите варират от над 250 до 2500 евро, а за юридическите - двойни. Причиняването на значителни щети в защитените територии, увреждане на местообитания на видове попадат под разпоредбите на наказателния кодекс.  

МОСВ постави началото на националната кампания „Пази зеленото утре“ – инициативата има за цел да превърне превенцията на горските пожари в обща кауза. Опазването на българските гори започва много преди възникването на пожар – с вниманието, отговорността и решенията, които всеки човек взема всеки ден. Кампанията ще продължи през целия пожароопасен сезон. Повечето горски пожари могат да бъдат предотвратени. Основното послание на кампанията на МОСВ е: „Всеки голям горски пожар започва с една малка искра. Нека заедно запалим искрата на отговорността, а не огъня в гората. Пази зеленото утре“.

Брошура

ВАЖНО: Заповед № РД -11/07.01.2026 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на средствата за обозначаване на защитените територии в Република България, обявени по реда на ЗЗТ

Приложение 1: Видове размери панели (модули) и визуализация на видовете знаци 

Приложение 2: Изписване (типография) и цветове на знаците

Приложение 3: Насоки за материалите за изготвяне ан съставните части, свързването им, начина на монтиране и конструиране

Приложение 4: Полагане на лентова на лентова маркировка в защитените територии

ЧЕРВЕНА КНИГА НА БЪЛГАРИЯ

Червената книга на България - български език

Червената книга на България - английски език

Терминът Червена книга (Red Data Book) се въвежда през 60-те години на ХХ в., когато Световният съюз за защита на природата (IUCN|), заедно с Международния съвет за опазване на птиците (International Council for Bird Preservation, сега BirdLife International), инициират програма за идентифициране и документиране на таксони, заплашени от глобално измиране, започвайки с бозайниците и птиците ( IUCN, 1966). Постепенно тази програма обхваща и други групи растения и животни, а идеята се възприема все по-широко и започва да се прилага на национално и локално ниво.

България е между първите страни в Европа, публикували своя национална Червена книга, във връзка с опазването на биологичното разнообразие на своята територия. През 1984-1985 г. Българската академия на науките издава първото издание на „Червена книга на Република България” в 2 тома: т. І – Растения (1984) и т. ІІ – Животни (1985). 

В новото издание степента на застрашеност на видовете е определена, съгласно новите критерии на Световния съюз за защита на природата (IUCN). От 2000 г. IUCN въведе нова, съвременна и по-прецизна категоризация на степента на застрашеност на видовете растения, гъби и животни, които позволяват по-обективно определяне на природозащитния им статус и унификация в международен аспект. Вместо досегашните 3 категории (изчезнали, застрашени и редки), вече съществуват 7 категории на степен на застрашеност, а именно: изчезнали, критично застрашени, застрашени, уязвими, почти застрашени, слабо засегнати и с недостатъчно данни.

В новата „Червена книга на България” са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни и 159 типа местообитания. Тя ще съдържа 3 тома - растения и гъби, животни и хабитати, както и електронна версия, в които ще бъде отразено съвременното състояние на популациите на консервационно значимите видове и местообитания в България.

Том I – Растения

В него са включени общо 810 вида, разпределени по следния начин: водорасли – 6 вида (критично застрашени – 5, застрашени – 1);  мъхове – 102 вида (чернодробни: критично застрашени – 10, застрашени – 17, уязвими – 6; листнати мъхове: критично застрашени – 17, застрашени – 25, уязвими – 27); папратови растения – 7 вида (регионално изчезнал – 1, критично застрашени – 6); голосеменни растения – 4 вида (критично застрашени – 2, застрашени – 2); покритосеменни растения – 542 вида (с категория „изчезнал“ – 1, регионално изчезнали – 11, критично застрашени – 198, застрашени – 293, уязвими – 39 избрани видове – български и балкански ендемити, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Директивата за хабитатите); гъби – 149 вида (критично застрашени – 38, застрашени – 103, уязвими – 8).

В настоящия том са включени също и всички изчезнали, регионално изчезнали, критично застрашени и застрашени видове растения и гъби и, поради ограничения обем на изданието, само избрани видове (около 20%), получили категория на застрашеност „уязвим“.

Том II – Животни

Информацията в този том се основава на познанията към 2006 г. - с установени вече над 30 000 вида животни от голям брой таксономични групи, а техният реален брой в страната е вероятно над 60 000. За целите на настоящето издание на оценка на степента на тяхната застрашеност за включване в Червената книга са изследвани всички гръбначни и голям брой безгръбначни животни от българската фауна, от които над 400 вида се оказа, че отговарят на критериите на IUCN, а 288 вида и подвида са включени в новото издание с подробни статии, рисунки и карти. За първи път в настоящето издание на Червената книга са включени с отделни статии и 51 вида безгръбначни животни, от които 12 вида се оказаха в категорията „Изчезнали”, а 39 вида са „Критично застрашени”.

Том ІІІ – Местообитания

Той включва описание и характеристика на природни местообитания, с висока консервационна значимост, в които се съхранява основният генофонд на страната. Това е продиктувано от дълбокото убеждение, че застрашените видове от българската флора, фауна и микота могат да се защитят и опазят най-добре, когато се познават и опазват техните естествени местообитания.

НОВО:  „Стратегия за опазване на екологичния коридор във водосбора на р. Дунав“

Целта на тази „Стратегия за опазване на екологичния коридор във водосбора на р. Дунав“ е да обезпечи р. Дунав и притоците ѝ, както и съответните райони в делтата на Дунав и Черно море като екологични коридори за мигиращите риби и да осигури условията за стабилна или растяща популация. Тя осигурява основата за определяне на кретириите за екологичен коридор, за идентифицирането на този коридор за Дунав и притоците му и за разработването на мерки и дейности, които да осигурят или, когато е необходимо, да възстановят коридора и неговите популации от мигриращи риби. 

Стратегия за опазване на екологични коридори във водосбора на р. Дунав

Приложение на екологичните коридори със защитена мрежа от критични местообитания за осигуряване на самоподдържащи се популации от мигриращи риби в Дунавския басейн

Дейности

В РИОСВ-Русе се извършва регистрация на видове, включени в Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и подлежащи на регистрация по реда на чл. 91 от Закона на биологичното разнообразие.

Регистрацията се извършва с регистрационна карта, издадена от съответната РИОСВ по постоянния адрес на собственика на екземпляра - физическо лице, или по седалището, съответно адреса на управлението, на собственика на екземпляра - юридическо лице.

За извършването на тази регистрация собственикът е длъжен в 15-дневен срок от придобиването на екземпляра или в 40-дневен срок от получаване на поколение от видове да внесе в съответната РИОСВ следните документи:

1. заявление по образец;
2. документ, указващ законния произход на екземпляра (регистрационна карта, фактура, документ за регистрация от друга държава - членка на Европейския съюз, оригинален валиден сертификат за екземплярите, копие от разрешително по CITES за износ или сертификат за реекспорт, издадени от трета държава, оригинал на разрешително или друг документ за улавяне или убиване на екземпляра от природата);
3. информация за начина на маркиране на екземпляра и номера на маркировката - микрочип, пръстен, снимки на екземпляра, татуировка, марка и др.

Собственикът не заплаща такса за регистрацията.

При смяна на собствеността на екземпляра оригиналът на регистрационната карта се предава на новия собственик, който я използва за последваща регистрация.

Притежателите на екземпляри са длъжни писмено да уведомяват съответната РИОСВ при:

1. промяна на обстоятелствата, свързани с екземпляра - смяна на собственика, смяна на адреса на отглеждане, смърт, унищожаване, кражба или изгубване на екземпляра;
2. унищожаване, повреждане, изгубване или кражба на документа за регистрация на екземпляра.

Гражданите, които не са регистрирали животните си, или не уведомяват писмено РИОСВ за настъпили промени подлежат на санкция, съгласно Глава Седма, от Закона за биологичното разнообразие.

Физическите лица се наказват с глоба от 50 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 100 до 5000 лв.

РИОСВ-Русе напомня на всички, собственици на диви животни, че на 31.12.2013 г. изтича срокът за регистрация им без санкции. След изтичането му, гражданите, които не са регистрирали животните си, подлежат на санкция, съгласно Глава Седма, от Закона за защита на животните.

Нарушителите се наказват с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.

Регистрират се всички диви животни. Това са животни, които притежават всички морфологични, анатомични, биологични, физиологични и етологични белези на свободно живеещия див систематичен вид.

На регистрация не подлежат питомните животни, които са:

• Животни (породи) целенасочено селектирани за нуждите и потребностите на човека и са морфологично, биологично, физиологично и/или етологично отдалечени от дивия систематичен вид, от който са произлезли;
• Домашни и селскостопански животни;
• Селектирани декоративни и/или екзотични животни, например – порчета, морски свинчета, хамстери, зайци, плъхове, мишки и т.н.;
• Селектирани и/или екзотични декоративни риби и пойни птички.

За извършване на регистрацията собственикът следва да подаде в съответната РИОСВ следните документи:

1. заявление по образец;
2. документ, указващ произхода на екземпляра (декларация, протокол, договор за покупка, дарителски договор, фактура, регистрационна карта и др.);
3. информация за начина на маркиране на екземпляра и номера на маркировката - микрочип, пръстен, снимки на екземпляра, татуировка, марка и др.

Собственикът не заплаща такса за регистрацията.

Важно: Нов ред за регистрация на диви животни 

• Списък на животните, подлежащи на регистрация  по ЗЗЖ

• Списък на примерни диви животни, срещащи се на територията на РИОСВ-Русе, подлежащи регистрация по чл. 22 и чл. 22а от Закона за защита на животните (ЗЗЖ, ДВ, бр. 13/2008 г., изм. и доп., бр. 92/2011 г.) отвори
• Бланка на регистрационна карта отвори

Съобщение за  билкозаготвителите:

Уважаеми билкозаготвители, в случай, че няма да осъществявате билкозаготвителна дейност през настоящата година, моля писмено да ни информирате. Това не води до закриване на пункта Ви и не отменя задължението за представяне на справка за изкупените, реализирани и налични количества билки до 20 януари.

При възобновяване на дейността, следва да бъдем уведомени своевременно.

За повече информация, тел. 082/ 820 778.

Препоръки на Постоянния комитет на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция)

Recommendation No.109 (2004) on minimising adverse effects of wind power generation on wildlife - изтегли

Recommendation No.110 (2004) on minimising adverse effects of above-ground electricity transmission facilities (power lines) on birds - изтегли

Recommendation No.117 (2005) on the plan to set up a wind farm near the town of Balchik and other wind farm developments, on the Via Pontica route (Bulgaria) - изтегли

Recommendation No.130 (2007) of the Standing Committee, adopted on 29 November 2007, on the windfarms planned near Balchik and Kaliakra, and other wind farm developments on the Via Pontica route (Bulgaria) - изтегли

Ръководства

Ръководство за определяне на въздействието върху околната среда на ветрогенераторни паркове (GUIDE DE L'ETUDE D'IMPACT SUR L'ENVIRONNEMENT DES PARCS EOLIENS) - изтегли

ПРИЛЕПИТЕ: МЕТОДИКА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ОЦЕНКА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТ (Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда) - изтегли

Доклади

Windfarms and Birds : An analysis of the effects of windfarms on birds, and guidance on environmental assessment criteria and site selection issues - изтегли

Други ръководства и информационни материали

Effects of Wind Farms on Birds (Consil of Europe, Nature and Environment-№139) - изтегли